Определяне на минималния радиус на огъване

Процесът на огъване представлява промяна на формата на полуфабрикат (ламарина) около права ръбова линия.

Металните слоеве от вътрешната страна на ъгъла на огъване се компресират и скъсяват в надлъжна посока и се разширяват в напречна посока, докато външните слоеве на огъвката се опъват и удължават в надлъжната посока и се скъсяват в напречната посока.

Минимален радиус на огъване

Минималният радиус на огъване представлява минимално допустимата стойност на радиуса на огъване от вътрешната страна на детайла. Неговата стойност се определя според условието за якост на материала, подложен на опън във външните влакна на полуфабриката, тъй като намаляването на минималния радиус води до по-високи опънни напрежения, които могат да причинят напукване или дори скъсване на материала по външната повърхност на детайла.

Минималният радиус на огъване зависи главно от:

• физико-механичните свойства на материала

• положението на линията на огъване спрямо посоката на валцуване

• ъгъла на огъване

• състоянието на ръбовете на полуфабриката (наличие или липса на пукнатини и заусенъци)

В много практически случаи минималният радиус на огъване при 180° или 90° се определя чрез зависимост, установена на база експериментални данни.

където:

k – коефициент, който зависи от вида и състоянието на обработвания материал, както и от положението на линията на огъване спрямо посоката на влакната от валцуването; стойността му се определя експериментално

t – дебелината на материала

В таблиците са представени реални стойности на k за различни алуминиеви сплави в зависимост от:

• състоянието на сплавта

• дебелината на ламарината

• якостта на опън при скъсване

• удълнението

• твърдостта по Brinell

Свойствата на метала да бъде огъван могат да бъдат подобрени чрез прилагане на техники като:

• прилагане на сила на натиск в равнината на ламарината, за да се намалят опънните напрежения във външните влакна

• нагряване на зоната, която предстои да бъде огъвана

Свойството на металите да бъдат огъвани намалява при:

• увеличаване на грапавостта на ръбовете, тъй като по-грапавите ръбове действат като концентратори на напрежения

• ориентацията на линиите на валцуване спрямо линията на огъване – това оказва силно влияние върху стойността на минималния допустим радиус на огъване. При огъване по посоката на валцуване минималният радиус е по-голям в сравнение с огъване в напречна посока.

• наличие на заусенъци и тяхното разположение спрямо линията на огъване – затова полуфабрикатът трябва да се поставя със заусенъците към вътрешната страна на ъгъла. По правило не се допускат големи заусенъци.

Пример за определяне на минималния радиус:

EN 485-2, Алуминий EN AW-1050A
Ъгъл на огъване: 90°

• Състояние H24, дебелина 2 mm →
  rmin = 1,0 × 2 = 2 mm → може да бъде огънат на устройство с минимален радиус 2 mm

• Състояние H14, дебелина 0,2–0,5 mm →
  rmin = 0 × 2 = 0, на практика ъгълът е остър

• При дебелина над 12,5 mm (например 20 mm) →
  огъването не е допустимо съгласно EN 485-2

Tehnipedia – Предоставя технически данни с чисто информативен характер за продуктите, предлагани от компанията, структурирани по професионален начин.